SOL_3821През 1834 година майстор Иван Давдата започва строителството на храм „Св.Николай“ в град Търново и е завършено от майстор от Кольо Фичето през 1836 година. Осветен е на 6 декември 1836 г. от търновския митрополит Иларион Критски. За този строеж Кольо Фичето получава прозвището „майстор“. Мястото така е избрано, че църквата да доминира над съществуващите тогава 31 джамии в града. Храмът е ниска 3-корабна базилика с размери дължина 37 м. и ширина 17 м.

През 1843 г. тук е открито първото българско училище в града. То било взаимно училище с два отдела – за момичета и за момчета. А през 1844 г. е построена отделна сграда за него. Учител бил Никола Златарски. В 1845 г. тук е основан и първият църковен хор в града, диригент отново бил Н. Златарски. През 1872 г. е построена и камбанарията. През 1879 г. повече от 300 депутати се събират в храма на 4 предварителни заседания преди провеждането на Великото народно събрание. В 1913 г. храмът става катедрален. През 1949 г. в северната част е построен параклис „Св. Евтимий“. Днес църквата има 4 престола: централният на св. Николай, левият (северният) на св. Харалампи, десният (южният) на св. Иларион Велики и в параклиса – на св. Евтимий. През 1995 г. е възстановено неделното училище при храма. През 2005 г. бе чествана неговата 10-годишнина с тържествен водосвет, отслужен от Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий, с тържество за награждаване на дарителите и украсителите на храма и на Православния просветен център и с първи учебни часове в новата сграда.